Доклад: „Обществени нагласи към политиките за ромска интеграция през 2023 г.“
Настоящият доклад разглежда нагласите към отделни публични политики за интеграция на ромите, главно въз основа на данни от проучвания на Фондация „Институт Отворено общество – София“. Спрели сме се основно на жилищни и образователни политики, които в известен смисъл се намират в двата края на спектъра от възможни политики за интеграция на ромите. Жилищните политики срещат много голяма съпротива в сравнение с други политики, заради високата си цена и вероятно – заради това, че пренареждат социалната среда в местата, където хората живеят, а това е много силен и дълготраен ефект. Някои образователни политики, насочени към ромите, напротив – се радват на относително голяма подкрепа.
Разгледали сме политиките през призмата на различни стереотипи, дискриминационни нагласи и негативно отношение към ромите (включително неприкрита омраза), които дори да не са определящи, играят голяма роля при изграждането на отношение към политиките, насочени към ромското включване.
Анализът ни установява, че нагласата към разглежданите политики в общи линии е останала непроменена поне за периода от присъединяването на България към ЕС до края на 2023 г. Този факт е съзвучен с устойчивото присъствие на негативни нагласи и стереотипи спрямо ромите, които макар и да се влияят в краткосрочен план в благоприятна или неблагоприятна посока от обществени събития, в по-дългосрочна перспектива изглеждат доста устойчиви.
Политиките за подпомагане на ромите да развиват своята култура е сфера, в която подкрепата е значително по-висока от съпротивата. В сферата на образованието също има политики, които се радват на подкрепата на мнозинство, като това е по-подчертано в сферата на училищното образование отколкото на висшето. Половината от анкетираните подкрепят държавата да подпомага чрез стипендии повече роми, които да завършат висше образование. Подкрепата за политики, които помагат на ромите да завършат средно образование, е почти пълна (80% биха я подкрепили).
За сметка на това подкрепата и противопоставянето на някои ключови политики за подобряване на жилищните условия на ромите са общо взето изравнени. По-подробният анализ обаче подсказва, че мотивите за подкрепа са разнородни, както и очакванията за възможния резултат от подобни политики, като само малка част от тези мотиви са свързани с емпатично и приемащо отношение спрямо ромите: подкрепата за някои политики може да е свързана всъщност с желание ромите да бъдат държани по-далеч и общуването с тях да бъде колкото е възможно по-рядко. Трябва да се отбележи, че премахването на незаконно построени жилища, без да се предложи алтернатива, не е политика, която се радва на доминираща подкрепа. Всъщност тези, които се изказват против подобна политика, са двойно повече (60%) от тези, които я подкрепят (30%). Част от подкрепящите я обаче имат силна мотивация да го правят. Част от останалите изпитват съпричастност към хората без надежден покрив над главата, други вероятно си дават сметка, че бездомните, доведени до отчаяние, едва ли носят повече социална сигурност от обитаващите незаконни жилища. Това означава, че в зависимост от подробностите в конкретни програми, те могат да срещнат силна съпротива или напротив – да бъдат относително лесно приети с явна подкрепа или мълчаливо съгласие.
Политиките за социално подпомагане срещат най-голяма съпротива и неразбиране, когато се възприемат като насочени специално към ромите. Подкрепата нараства драматично, когато тези политики се възприемат като универсални. Твърде вероятно, голяма част от хората не познават механизмите на тези политики и са склонни с лекота да вярват на популистки внушения, че те облагодетелстват несправедливо ромите.
Като цяло нашите данни показват, че решението за подкрепа или отхвърляне на дадена политика за интеграция на ромите зависи от сложна смес от преценки и аргументи за това дали бенефициентите „заслужават“ да им се помага и какъв ще бъде резултатът от помощта. И двете преценки се влияят от вкоренените стереотипи спрямо ромите. От това следва, че прилагането на една или друга политика не зависи просто от наличието на мнозинства или малцинства, които я подкрепят или приемат, а от цял комплекс от обществени нагласи и предубеждения, които стоят зад една или друга позиция, както и от споделената информация за различни политики и програми, която в много случаи може да бъде и недостоверна.
