жилища

Анализът ни установява, че нагласата към разглежданите политики в общи линии е останала непроменена поне за периода от присъединяването на България към ЕС до края на 2023 г. Този факт е съзвучен с устойчивото присъствие на негативни нагласи и стереотипи спрямо ромите, които макар и да се влияят в краткосрочен план в благоприятна или неблагоприятна посока от обществени събития, в по-дългосрочна перспектива изглеждат доста устойчиви.

Докладът за оценка на въздействието е реализиран по проект „Градоустойчиво: регулирани квартали за по-добър живот” (“Scaling up a sustainable model communities living in non-regulated areas to improve their living conditions – SCALE IT UP”). Проектът се концентрира върху нуждата от повишаване на познанията и компетенции по жилищните въпроси и равният достъп до публични услуги сред представителите на общинските власти, и способства за активното им включване в преодоляване на съществуващите стереотипи, с цел да се изгради доверие между ромските общности и местните власти.

Интервюто на Мария Черешева с Боян Захариев можете да чуете на следния линк: https://darik.bg/ste-stigne-li-energiinata-subsidia-do-realno-nuzdaestite-se

България е на финалния етап от приемането на официална дефиниция за енергийна бедност, но съществува риск нейното използване за целите на енергийното обновление на сградите да стане по начин, който няма да приоритизира енергийно бедните и може дори да доведе до увеличаване на енергийното неравенство. Вижте повече в доклада.

На 15 декември 2022 г. се състоя втората от серията експертни обсъждания на темата за енергийната бедност в рамките на инициативата Romapolicylab. Във фокуса на дискусиите бяха възможностите подпомагането за енергийна ефективност и намаляването на енергийната бедност да достигнат до най-уязвими групи в обществото. Подчертан бе значителният принос към целите на зеления преход и декарбонизацията, който намаляването на енергийната бедност може да има посредством ограничаването на вредните емисии, подобряването на жилищните условия и оптимизираното използване на енергийни източници.

Конференцията е част от проекта: „Изследване и аргументи за нови жилищни политики в полза на цялото общество“, изпълнен от Хабитат България в периода от октомври 2019 г. до април 2022 г.

Какво трябва да се направи, за да се намали енергийната бедност? Какво трябва да включва една добра (добре работеща) дефиниция за енергийна бедност, за да има максимално полезен обществен ефект? Това, което знаем за дефиницията, която предстои да бъде приета съответства ли на критериите за добре работеща дефиниция за енергийна бедност? Има ли групи от уязвими потребители на енергия, които може да останат извън обхвата на дефиницията за енергийна бедност и съответно – на мерките за противодействие на енергийната бедност?
Това са част от въпросите, които ще обсъдим на предстоящите ексертни дискусии на 01.12.2002 г. и на 15.12.2022 г. Поканизли сме експерти, представители на институции, социални партньори, бизнеса, неправителствени организации.

Книгата „Несигурно жилище в Европа – учебно ръководство” – посветена на междусекторни въпроси за жилищната несигурност на Стария континент вече е отпечатана и публикувана онлайн, за да представи задълбочен и широкообхватен синтез и анализ на ключовите елементи на феномена несигурни жилищните условия. Разделите „Неформални селища” и „Бездомност” са разработени от изследователския екип на Институт Отворено общество – София и представят мащабите на разпространение, факторите и динамиката на бездомността и незаконно построените жилища и селища като мигрантски лагери, квартали с висока концентрация на бедност и в много случаи етнически сегрегирани и маргинализирани градски райони.

Незаконните и неформалните жилища са проблем в България. Разрушаването на ромски квартали не е решение. Това ръководство представя модел, който представлява реална алтернатива на принудителното освобождаване и премахването. Общините могат да потвърждават или да изменят устройствените планове чрез градоустройствени мерки, позволявайки на семействата да узаконят построените къщи и да закупят поземлените имоти, на които живеят. Резултатът за общините е по-голяма стабилност, сигурност и икономически възможности за всички.

При уязвимите групи лошите жилищни условия са част от порочен кръг на взаимноусилващи се уязвимости. Научете повече по темата от текста на Илко Йорданов.