Жилищни условия, инфраструктура, околна среда

Анализът ни установява, че нагласата към разглежданите политики в общи линии е останала непроменена поне за периода от присъединяването на България към ЕС до края на 2023 г. Този факт е съзвучен с устойчивото присъствие на негативни нагласи и стереотипи спрямо ромите, които макар и да се влияят в краткосрочен план в благоприятна или неблагоприятна посока от обществени събития, в по-дългосрочна перспектива изглеждат доста устойчиви.

Силата и смисълът на съществуването на гражданските организации произтичат от доверието на хората в тяхната мисия и е важно, особено в периоди на социална и политическа криза, НПО да се вглеждат в себе си критично и да продължават да отстояват своите основни ценности и дългосрочни цели.

България е на финалния етап от приемането на официална дефиниция за енергийна бедност, но съществува риск нейното използване за целите на енергийното обновление на сградите да стане по начин, който няма да приоритизира енергийно бедните и може дори да доведе до увеличаване на енергийното неравенство. Вижте повече в доклада.

На 15 декември 2022 г. се състоя втората от серията експертни обсъждания на темата за енергийната бедност в рамките на инициативата Romapolicylab. Във фокуса на дискусиите бяха възможностите подпомагането за енергийна ефективност и намаляването на енергийната бедност да достигнат до най-уязвими групи в обществото. Подчертан бе значителният принос към целите на зеления преход и декарбонизацията, който намаляването на енергийната бедност може да има посредством ограничаването на вредните емисии, подобряването на жилищните условия и оптимизираното използване на енергийни източници.

Конференцията е част от проекта: „Изследване и аргументи за нови жилищни политики в полза на цялото общество“, изпълнен от Хабитат България в периода от октомври 2019 г. до април 2022 г.

Какво трябва да се направи, за да се намали енергийната бедност? Какво трябва да включва една добра (добре работеща) дефиниция за енергийна бедност, за да има максимално полезен обществен ефект? Това, което знаем за дефиницията, която предстои да бъде приета съответства ли на критериите за добре работеща дефиниция за енергийна бедност? Има ли групи от уязвими потребители на енергия, които може да останат извън обхвата на дефиницията за енергийна бедност и съответно – на мерките за противодействие на енергийната бедност?
Това са част от въпросите, които ще обсъдим на предстоящите ексертни дискусии на 01.12.2002 г. и на 15.12.2022 г. Поканизли сме експерти, представители на институции, социални партньори, бизнеса, неправителствени организации.

Всеки, който се е опитвал да изследва, пише или разсъждава за състоянието на ромите в България, се е натъквал на нарастваща по обем, но по правило разпокъсана и често противоречива информация. Колко и кои...

Книгата „Несигурно жилище в Европа – учебно ръководство” – посветена на междусекторни въпроси за жилищната несигурност на Стария континент вече е отпечатана и публикувана онлайн, за да представи задълбочен и широкообхватен синтез и анализ на ключовите елементи на феномена несигурни жилищните условия. Разделите „Неформални селища” и „Бездомност” са разработени от изследователския екип на Институт Отворено общество – София и представят мащабите на разпространение, факторите и динамиката на бездомността и незаконно построените жилища и селища като мигрантски лагери, квартали с висока концентрация на бедност и в много случаи етнически сегрегирани и маргинализирани градски райони.

Проектът „Един подход – много решения. Модел за Интегрирано Развитие (МИР) в град Самоков“ цели да осигури възможности за подпомагане на успешната реализация и социално включване на живеещите в ромския квартал в града. За целта ще бъде приложен модел за интегрирано развитие (МИР) на личността и на общността. Той е базиран на жизнения цикъл на човека и задачите, които трябва да реши на всеки етап от живота: от ранното детство до зрелостта, разработен от Фондация „Здраве и социално развитие“ (ХЕСЕД).

Предвижда се да бъдат създадени 2 хъба, които да предлагат комплексни интегрирани здравни и социални мерки в подкрепа на ромското включване в общините Мъглиж и Николаево. В обхвата на проекта ще попадат деца над 7 години, младежи (12 – 29 год.) и възрастни представители на маргинализирани групи – основно от ромското малцинство.