Данни

Речта на омразата има трайно присъствие в българската публична и медийна среда. През 2023 г. 43% от пълнолетните граждани на страната, анкетирани в национално представително изследване на общественото мнение, заявяват, че през предходните 12 месеца...

Докладът за наблюдение на политиките свързани с домашното насилие е създаден чрез събиране на данни от изградената в рамките на проекта мониторингова система, чрез събраната информация в рамките на 12 работни срещи в четири административни области и чрез споделена информация от полицейските служители по време на общо 8 обучения.

Докладът представя резултати от проучване на нагласите и отношението на полицейските служители в областите София-град, Силистра, Смолян и Сливен към проблема на домашното насилие.

Анализът ни установява, че нагласата към разглежданите политики в общи линии е останала непроменена поне за периода от присъединяването на България към ЕС до края на 2023 г. Този факт е съзвучен с устойчивото присъствие на негативни нагласи и стереотипи спрямо ромите, които макар и да се влияят в краткосрочен план в благоприятна или неблагоприятна посока от обществени събития, в по-дългосрочна перспектива изглеждат доста устойчиви.

Според участниците в проучването инциденти от омраза могат да се случват по всяко време, да са предизвикани от всякакви хора, независимо от тяхната възраст, обществена позиция или образование.

Това авторско видео представя визуално съдържанието на находките от аналитичния доклад „Гласовете на жените в България„, осъществен от Фондация „Екатерина Каравелова“ в рамките на проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”

В рамките на проекта са проведени 42 дълбочинни биографични интервюта с жени от градове с население от 30 000 до 350 000 души във всеки от шестте района на страната – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен (без София), Южен централен и Югоизточен. Четири от тях се идентифицират като ромки. Макар броят им да не е голям, интервютата с тях съдържат изключително ценна информация по отношение на живота на ромските жени, и проблемите, с които се сблъскват те.

В анализа са представени данни от вторична полуавтоматизирана
обработка, която разчита на критичен преглед на работата на алгоритмите. Целта е от една страна да бъде представена по-достоверна информация за обидната реч спрямо ромите в социалните медии, а от друга страна – да бъдат открити слабите места и типичните пропуски/грешки в използваните за автоматична обработка алгоритми.

Как и колко активни са младите хора от уязвими училищни общности? Какво ги вълнува и какви са мечтите им? Според данни от проучване на Институт “Отворено общество – София“ при учениците в VII-XII клас от уязвими училищни общности в България се наблюдават сложни и многопластови тенденции, но общата картина свидетелства за достатъчно висока степен на гражданска енергия и готовност за участие в обществения живот. На практика степента на гражданска активност на децата и младежите от уязвими училищни общности не е по-ниска от тази на средностатистическия пълнолетен гражданин в България.