Данни

Докладът за оценка на въздействието е реализиран по проект „Градоустойчиво: регулирани квартали за по-добър живот” (“Scaling up a sustainable model communities living in non-regulated areas to improve their living conditions – SCALE IT UP”). Проектът се концентрира върху нуждата от повишаване на познанията и компетенции по жилищните въпроси и равният достъп до публични услуги сред представителите на общинските власти, и способства за активното им включване в преодоляване на съществуващите стереотипи, с цел да се изгради доверие между ромските общности и местните власти.

Проблемите в системата на наказателното правосъдие в България се отразяват различно на различните засегнати групи. Това се отнася както за проблемите при полицейското задържане, така и за тези при досъдебното производство. Данните от настоящото изследване дават възможност да се измерят различното третиране, както и различните ефекти на разпоредбите, мерките и политиките, които формират системата, върху трите основни етнически групи в България – българи, турци и роми, както и върху чужденците, жените, непълнолетните и лишените от свобода на различна възраст.

Докладът не претендира да представи изчерпателен анализ на пропуските в правната рамка за приобщаване на ромите, но изтъква някои ключови области, в които са необходими спешни законодателни промени, за да може да се постигне устойчиво намаляване на нарастващите социални неравенства, социално изключване и дискриминация спрямо уязвими групи като ромите.

Младежите от уязвими общности показват високи нива на гражданска активност. Участието им в доброволчески дейности е неочаквано високо на фона на песимистичната картина за спад в младежкото участие, което са наблюдава в повечето демократични страни в Европа и по света. Анализът се базира на сондажно проучване сред около 1600 ученици в училища, определени от МОН като уязвими и подходящи за целева подкрепа. Анкетирани са и около 100 деца и младежи, отпаднали от училище.

За да могат взимащите решения да се справят ефективно с и да подобрят положението на уязвимите лица, е необходимо да се дефинират индикатори и
методи, които да определят кой е „уязвим“ и да установят общите детерминанти на уязвимостта. Националният статистически институт представи финалната версия на тематичния доклад „Ключови показатели за социално включване и основни права в България”.

Доц. Алексей Пампоров коментира данните от последното преброяване на НСИ, според които през последните 10 години делът на самоопределилите се като роми сред българското население е намалял от 4.9% до 4.4%.

В анализа е направен преглед на изпълнението на националните профилактични програми, осъществявани от регионалните здравни инспекции и общински администрации, лечебни заведения и общопрактикуващи лекари сред уязвимите групи – майчино и детско здравеопазване, туберкулозата, ХИВ и сексуално предавани инфекции и др. Разгледано е нормативното регулиране за достъпа до здравеопазване и осигуряване на нископрагови услуги по отделните профилактични програми.

В класацията за 2022 г. България се представя най-зле по индикаторите, измерващи качеството на образованието, като се класира на 34-то място от 41-на държави, изоставайки включително и от държави в региона, които са извън ЕС като Украйна, Сърбия и Турция, но получавайки сходни резултати с тези на Румъния.

С този доклад се представя надежден и валиден аналитичен модел за оценка на качеството на училищния живот на българските ученици.

Проучването e осъществено през 2020 г. и обхваща 120 деца и младежи, живеещи на територията на
Община Ловеч.