На фокус

Ефекти от въвеждането на дефиниция за енергийна бедност и свързаните с нея механизми за социална защита върху представители на уязвими групи с акцент върху ромите

Какво трябва да се направи, за да се намали енергийната бедност? Какво трябва да включва една добра (добре работеща) дефиниция за енергийна бедност, за да има максимално полезен обществен ефект? Това, което знаем за дефиницията, която предстои да бъде приета съответства ли на критериите за добре работеща дефиниция за енергийна бедност? Има ли групи от уязвими потребители на енергия, които може да останат извън обхвата на дефиницията за енергийна бедност и съответно – на мерките за противодействие на енергийната бедност?
Това са част от въпросите, които ще обсъдим на предстоящите ексертни дискусии на 01.12.2002 г. и на 15.12.2022 г. Поканизли сме експерти, представители на институции, социални партньори, бизнеса, неправителствени организации.

Анализ на изпълнението на националните здравни политики в областта на майчиното и детско здраве и превенцията на полово предаваните инфекции в общините, в които работят здравни медиатори, и на взаимодействието между Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и общините при прилагането им

В анализа е направен преглед на изпълнението на националните профилактични програми, осъществявани от регионалните здравни инспекции и общински администрации, лечебни заведения и общопрактикуващи лекари сред уязвимите групи – майчино и детско здравеопазване, туберкулозата, ХИВ и сексуално предавани инфекции и др. Разгледано е нормативното регулиране за достъпа до здравеопазване и осигуряване на нископрагови услуги по отделните профилактични програми.

Преодоляване на пропастта между ромските младежи и бизнеса – отключване на скрития потенциал за пазара на труда

Схващането, че ромите не работят, е оборено отдавна от тенденциите на пазара на труда в България. Данните за това са красноречиви: между 2011 г. и 2019 г. делът на работещите роми е нараснал двойно. Това показва национално представително проучване на Тръста за социална алтернатива от 2019 г., посветено на образователните постижения в ромска общност.

Партньорствата НПО – публични институции

Темата за ефективните взаимодействия с публични институции събра представители на 10 граждански организации от Южна България, работещи активно в областта на политиките за пълноправна интеграция на ромите на местно и национално равнище.

Проект: „С поглед напред“

През март 2022 г. Фонд Активни граждани България обяви инвънреден конкурс по Схемата за малки инициативи за проекти в отговор на предизвикателствата от войната в Украйна. Един от подкрепените проеки е „С поглед напред“ на фондация „Инди – Рома 97“ от гр. Куклен в партньорство със сдружение „Медии с човешко лице“ и цели стратегическото развитие на организацията. Вижте защо и как.

ИЗЛОЖБА: Какво те прави щастлив? А какво те натъжава? Как бихте отговорили на такива лични въпроси само с един предмет?

WESEUM е създаден от Fine Acts. Това е тяхната глобална серия от изскачащи музеи, курирани от различни общности по света. За настоящото издание колегите си сътрудничиха с трите групи в България, които най-често се сблъскват с реч на омразата – роми, ЛГБТИ хора и лица, търсещи убежище/бежанци, или общо 45 души, които разказват историите.

По-силни от думите – 5 режисьори застават срещу словото на омразата, в 5 филма без думи

“По-силни от думите” е видео омнибус, посветен на преодоляване на стереотипите към различни уязвими групи в България. За него неправителствената организация Fine Acts работи с петима български режисьори по пет кратки филма, засягащи речта на омразата, които са тематично и стилистично обединени – “разказани” са без думи.
Филмите в омнибуса включват “Дом” (реж. Кеворк Асланян), “Наследство” (реж. Розалия Димитрова), “Вкусно” (реж. Жоро Пеев–Jawpains), “Пътуване” (реж. Цветослав Цонев) и “Любов” (реж. Слава Дойчева). Всеки филм е с фокус една от трите групи в България, които най-често са обект на реч на омразата – роми, ЛГБТИ хора и търсещи убежище/бежанци.

Основни изводи от проведените дискусии по темата „Изграждане и поддържане на доверието във ваксините и ваксинирането в ромските общности“

Анализът на резултатите от проведените дискусии през юни 2022 г. показват, че на този етап няма цялостни решения за повишаване на готовността за ваксиниране срещу Ковид-19, както и за провеждане на подобни кампании в бъдеще. Експертите участници в дискусиите предлагат много ценни идеи в основата на чиято реализация винаги има предпоставки, които към момента не са налице. Типичната предпоставка е очакването за определено поведение от страна на важни действащи лица или институции, което обаче не е налице и няма яснота как очакваното поведение или действия могат да бъдат предизвикани. Вижте повече тук.

Д-р Надежда Тодоровска: За нуждата от интегрирани здравно-социални услуги в Северозападна България

Достъпни ли са информационни и комуникационни технологии за възрастните хора от Северозапада? Представяме ви интервюто с д-р Надежда Тодоровска пред БНР за проект „Иновативни модели за грижи в общността за хора с хронични заболявания и трайни увреждания“.

Нова книга с отворен достъп: Несигурно жилище в Европа

Книгата „Несигурно жилище в Европа – учебно ръководство” – посветена на междусекторни въпроси за жилищната несигурност на Стария континент вече е отпечатана и публикувана онлайн, за да представи задълбочен и широкообхватен синтез и анализ на ключовите елементи на феномена несигурни жилищните условия. Разделите „Неформални селища” и „Бездомност” са разработени от изследователския екип на Институт Отворено общество – София и представят мащабите на разпространение, факторите и динамиката на бездомността и незаконно построените жилища и селища като мигрантски лагери, квартали с висока концентрация на бедност и в много случаи етнически сегрегирани и маргинализирани градски райони.