На фокус

Докладът представя резултати от проучване на нагласите и отношението на полицейските служители в областите София-град, Силистра, Смолян и Сливен към проблема на домашното насилие.

Казвам се Сашо Чирков, на 24 години, от град Пловдив, уча дентална медицина в Медицинския университет в Пловдив и съм втори курс. Единствено дете съм, от малък ме носеха на ръце, не само родителите ми, но и цялата рода.

Казвам се Мария, на 24 години, от Велинград, студентка по медицина в 5 курс и съм от ромски произход. Израснала съм в ромски квартал, в момента живея със семейството си, освен, когато съм в университета в Пловдив.

Анализът ни установява, че нагласата към разглежданите политики в общи линии е останала непроменена поне за периода от присъединяването на България към ЕС до края на 2023 г. Този факт е съзвучен с устойчивото присъствие на негативни нагласи и стереотипи спрямо ромите, които макар и да се влияят в краткосрочен план в благоприятна или неблагоприятна посока от обществени събития, в по-дългосрочна перспектива изглеждат доста устойчиви.

Според участниците в проучването инциденти от омраза могат да се случват по всяко време, да са предизвикани от всякакви хора, независимо от тяхната възраст, обществена позиция или образование.

В рамките на проекта са проведени 42 дълбочинни биографични интервюта с жени от градове с население от 30 000 до 350 000 души във всеки от шестте района на страната – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен (без София), Южен централен и Югоизточен. Четири от тях се идентифицират като ромки. Макар броят им да не е голям, интервютата с тях съдържат изключително ценна информация по отношение на живота на ромските жени, и проблемите, с които се сблъскват те.

В анализа са представени данни от вторична полуавтоматизирана
обработка, която разчита на критичен преглед на работата на алгоритмите. Целта е от една страна да бъде представена по-достоверна информация за обидната реч спрямо ромите в социалните медии, а от друга страна – да бъдат открити слабите места и типичните пропуски/грешки в използваните за автоматична обработка алгоритми.

Как и колко активни са младите хора от уязвими училищни общности? Какво ги вълнува и какви са мечтите им? Според данни от проучване на Институт “Отворено общество – София“ при учениците в VII-XII клас от уязвими училищни общности в България се наблюдават сложни и многопластови тенденции, но общата картина свидетелства за достатъчно висока степен на гражданска енергия и готовност за участие в обществения живот. На практика степента на гражданска активност на децата и младежите от уязвими училищни общности не е по-ниска от тази на средностатистическия пълнолетен гражданин в България.

Проектът привлече вниманието и подпомогна местната общественост и в частност ромите, като особено уязвима група, в борбата за разпознаването на истината в морето от информационни източници, противодействие на агресивни дезинформационни кампании и платена журналистика и изграждане на критично мислене, и отстояване на собствено мнение.