реч на омразата

Наръчник за обучители: Театрални етюди срещу омразата

Наръчникът цели да предостави иновативна методология за работа с младежи на теми, засягащи предразсъдъците срещу хора от уязвими групи, с цел повишаване чувствителността на младите хора към проблемите в обществото.

Проект: „Развитие на мрежа Младежки театри срещу омразата“

Чрез проекта беше развит капацитета на повече от 20 работещи с младежи граждански организации в четири региона на страната да използват модел на работа за преодоляване на конфликти и развитие на критично мислене у младежите чрез средствата на театъра.

ИЗЛОЖБА: Какво те прави щастлив? А какво те натъжава? Как бихте отговорили на такива лични въпроси само с един предмет?

WESEUM е създаден от Fine Acts. Това е тяхната глобална серия от изскачащи музеи, курирани от различни общности по света. За настоящото издание колегите си сътрудничиха с трите групи в България, които най-често се сблъскват с реч на омразата – роми, ЛГБТИ хора и лица, търсещи убежище/бежанци, или общо 45 души, които разказват историите.

По-силни от думите – 5 режисьори застават срещу словото на омразата, в 5 филма без думи

“По-силни от думите” е видео омнибус, посветен на преодоляване на стереотипите към различни уязвими групи в България. За него неправителствената организация Fine Acts работи с петима български режисьори по пет кратки филма, засягащи речта на омразата, които са тематично и стилистично обединени – “разказани” са без думи.
Филмите в омнибуса включват “Дом” (реж. Кеворк Асланян), “Наследство” (реж. Розалия Димитрова), “Вкусно” (реж. Жоро Пеев–Jawpains), “Пътуване” (реж. Цветослав Цонев) и “Любов” (реж. Слава Дойчева). Всеки филм е с фокус една от трите групи в България, които най-често са обект на реч на омразата – роми, ЛГБТИ хора и търсещи убежище/бежанци.

Проект „Креативната комуникация в подкрепа на правата на човека“

Проектът цели да засили подкрепата за правата на човека в България, като от една страна развие широк набор от разнообразни ефективни комуникационни мерки за повишаване на осведомеността за правата на човека, с фокус върху преодоляване на негативните стереотипи към уязвими групи; а от друга – като увеличи комуникационния капацитет на самите групи – както на различните обществени групи, обект на реч на омразата, така и на гражданските организации, които се застъпват за техните права.

Проект: „…полека, без злоба, човешки…“

Проектът предвижда създаване и излъчване по Българската национална телевизия на десет документално-публицистични филма, посветени на малкия, конкретен човек от голямата ромска общност.

Проект: „Пл@тформа за толерантност 2.0“

Проектът „Пл@тформа за толерантност 2.0” създаде он и офлайн ресурси за обучение по права на човека (ПЧ), насочени към нова аудитория – педагогически специалисти от системата на формалното образование и професионални общности, работещи пряко с деца и младежи до 29 години.

Проект „Креативни кампании: иновациите в подкрепа на човешките права“

Основната цел на проект “Креативни кампании – иновациите в подкрепа на човешките права” е да засили публичната подкрепа за правата на човека в България, както и да увеличи капацитета на гражданския сектор за водене на кампании.

Love speech: Видео социален експеримент

Love Speech e социален експеримент, който повдига въпроса за речта на омразата в България. Видеото на Fine Acts по проекта „Креативни кампании: иновациите в подкрепа на човешките права“ се фокусира върху преживяванията на роми, ЛГБТИ хора и хора с различен цвят на кожата в страната.

Обществени нагласи към речта на омразата в България през 2018 година

Речта на омразата има трайно присъствие в българската публична и медийнасреда. През 2018 г. половината (51%) от пълнолетнитеграждани на страната, анкетирани в национално представително изследване наобщественото мнение заявяват, че през последните 12 месеца са чували впубличното пространство изказвания, които изразяват неодобрение, омраза илиагресия спрямо представителите на етнически, религиозни или сексуалнималцинства. Този резултат остава почти без промяна през последните пет години макар да бележи лек спад спрямо 2016 г., когато 58% отанкетираните заявяват, че са били свидетели на подобни изказвания.