На фокус

На 15 декември 2022 г. се състоя втората от серията експертни обсъждания на темата за енергийната бедност в рамките на инициативата Romapolicylab. Във фокуса на дискусиите бяха възможностите подпомагането за енергийна ефективност и намаляването на енергийната бедност да достигнат до най-уязвими групи в обществото. Подчертан бе значителният принос към целите на зеления преход и декарбонизацията, който намаляването на енергийната бедност може да има посредством ограничаването на вредните емисии, подобряването на жилищните условия и оптимизираното използване на енергийни източници.

В момент, в който предстои обществено обсъждане на дефиницията за енергийна бедност подобни дискусии са важни за да могат всички заинтересовани, които потенциално могат да бъдат засегнати от прилагането на дефиницията да бъдат информирани за това какво могат да очакват и да защитят интересите си, отправяйки предложения в публичното пространство. В частност прилагането на дефиницията за целите на социалното подпомагане и подобряването на жилищния фонд ще бъде свързано с редица трудни и неочевидни решения.

Какво трябва да се направи, за да се намали енергийната бедност? Какво трябва да включва една добра (добре работеща) дефиниция за енергийна бедност, за да има максимално полезен обществен ефект? Това, което знаем за дефиницията, която предстои да бъде приета съответства ли на критериите за добре работеща дефиниция за енергийна бедност? Има ли групи от уязвими потребители на енергия, които може да останат извън обхвата на дефиницията за енергийна бедност и съответно – на мерките за противодействие на енергийната бедност?
Това са част от въпросите, които ще обсъдим на предстоящите ексертни дискусии на 01.12.2002 г. и на 15.12.2022 г. Поканизли сме експерти, представители на институции, социални партньори, бизнеса, неправителствени организации.

В анализа е направен преглед на изпълнението на националните профилактични програми, осъществявани от регионалните здравни инспекции и общински администрации, лечебни заведения и общопрактикуващи лекари сред уязвимите групи – майчино и детско здравеопазване, туберкулозата, ХИВ и сексуално предавани инфекции и др. Разгледано е нормативното регулиране за достъпа до здравеопазване и осигуряване на нископрагови услуги по отделните профилактични програми.

Схващането, че ромите не работят, е оборено отдавна от тенденциите на пазара на труда в България. Данните за това са красноречиви: между 2011 г. и 2019 г. делът на работещите роми е нараснал двойно. Това показва национално представително проучване на Тръста за социална алтернатива от 2019 г., посветено на образователните постижения в ромска общност.

Темата за ефективните взаимодействия с публични институции събра представители на 10 граждански организации от Южна България, работещи активно в областта на политиките за пълноправна интеграция на ромите на местно и национално равнище.

WESEUM е създаден от Fine Acts. Това е тяхната глобална серия от изскачащи музеи, курирани от различни общности по света. За настоящото издание колегите си сътрудничиха с трите групи в България, които най-често се сблъскват с реч на омразата – роми, ЛГБТИ хора и лица, търсещи убежище/бежанци, или общо 45 души, които разказват историите.

“По-силни от думите” е видео омнибус, посветен на преодоляване на стереотипите към различни уязвими групи в България. За него неправителствената организация Fine Acts работи с петима български режисьори по пет кратки филма, засягащи речта на омразата, които са тематично и стилистично обединени – “разказани” са без думи.
Филмите в омнибуса включват “Дом” (реж. Кеворк Асланян), “Наследство” (реж. Розалия Димитрова), “Вкусно” (реж. Жоро Пеев–Jawpains), “Пътуване” (реж. Цветослав Цонев) и “Любов” (реж. Слава Дойчева). Всеки филм е с фокус една от трите групи в България, които най-често са обект на реч на омразата – роми, ЛГБТИ хора и търсещи убежище/бежанци.

Анализът на резултатите от проведените дискусии през юни 2022 г. показват, че на този етап няма цялостни решения за повишаване на готовността за ваксиниране срещу Ковид-19, както и за провеждане на подобни кампании в бъдеще. Експертите участници в дискусиите предлагат много ценни идеи в основата на чиято реализация винаги има предпоставки, които към момента не са налице. Типичната предпоставка е очакването за определено поведение от страна на важни действащи лица или институции, което обаче не е налице и няма яснота как очакваното поведение или действия могат да бъдат предизвикани. Вижте повече тук.

Достъпни ли са информационни и комуникационни технологии за възрастните хора от Северозапада? Представяме ви интервюто с д-р Надежда Тодоровска пред БНР за проект „Иновативни модели за грижи в общността за хора с хронични заболявания и трайни увреждания“.