Основни изводи от проведените дискусии по темата „Изграждане и поддържане на доверието във ваксините и ваксинирането в ромските общности“

Анализът на резултатите от проведените дискусии по темата през юни 2022 г. показват, че на този етап няма цялостни решения за повишаване на готовността за ваксиниране срещу Ковид-19, както и за провеждане на подобни кампании в бъдеще. Експертите участници в дискусиите предлагат много ценни идеи в основата на чиято реализация винаги има предпоставки, които към момента не са налице. Типичната предпоставка е очакването за определено поведение от страна на важни действащи лица или институции, което обаче не е налице и няма яснота как очакваното поведение или действия могат да бъдат предизвикани.  

На този етап няма гарантирано ефективни инструменти за противодействие на пропагандата и дезинформацията и мизинформацията.

Това, което прави здравните медиатори добри комуникатори в ромските общности е същото, което ги прави уязвими на дезинформацията и мизинформацията, която е в обръщение в тяхната общност.

Има големи разлики на отделните места. Някои разлики изглеждат регионални, други са на нивото на конкретните общности. Част от разликите се свеждат до това, че на определени места или в определени териториални единици определен проблем от обществен интерес не съществува или не се проявява. Например на определени места фалшивите новини и пропагандата по дадена тема не са проникнали, поради обстоятелства, които най-често остават неизяснени. В подобен случай отговорът е относително прост – на подобни места няма нужда да се предприемат мерки. По-често обаче ситуацията е по-сложна – на различни места проблемът се проявява по различен начин. В такива случаи навсякъде трябва да се предприеме нещо, но не може мерките/действията да са едни и същи. Те трябва да са съобразени с местната специфика. Кои са дейците, които могат да проектират и изпълнят мерки, съобразени с местната специфика? Има ли навсякъде подобни местни дейци? Има ли дейци, които не са местни, но въпреки това могат да покрият всички места, отчитайки местната специфика? От проведената дискусия изглежда, че отговорът и на двата въпроса е отрицателен. Дадените примери са винаги за (малък брой) конкретни места, които далеч не покриват цялата страна. 1) Примерите обичайно са частични – според мнението на самите експерти, които ги привеждат покриват само част от необходимите дейности; 2) Примерите не винаги са успешни – сред тях има очевидно или доказано неуспешни случаи или поне случай, чиято успешност е под съмнение (не е убедително потвърдена/доказана).

1. Привеждане на примери за успешна практика на базата на собствения опит. Цитираните успешни практики са от различен характер и мащаб. Някои от тях са част от целенасочени усилия за повишаване на ваксинационното покритие и готовността за ваксиниране срещу Ковид-19. Други са отделни събития, които са случили в контекста на дейност, която не е имала за пряка цел повишаване на готовността за ваксиниране срещу Ковид-19 или не е част от системно усилие в тази посока.
2. Провеждане на локални примери за успешно ваксиниране. Примерите обичайно са свързани с някакви местни специфики или обстоятелства, за които с голяма вероятност може да се предполага или е напълно сигурно, че са довели до успешен резултат – до високо ваксинационно покритие.  Поне част от тези обстоятелства са предварително налични, а не са част от целенасочени усилия, които могат да бъдат описани и възпроизведени на друго място. Например силната посветеност на каузата за ваксинирането, личната инициатива и обществената активност на ОПЛ, подпомаган от здравен медиатор са довели на конкретно място до необичайно високо, почти пълно ваксинационно покритие срещу Ковид-19. Механизмът, по който се изграждат ОПЛ с подобни убеждения и подобна активност, остава неизвестен. В случая този ОПЛ и неговата работа със здравния медиатор се явяват външна даденост, за която няма рецепта как да бъде възпроизведена на други места.
3. Посочване на дефицити в политиката на държавата в лицето на органи на централната или местната власт
4. Посочване на проблеми, предизвикани от поведението, вкл. говоренето на политически лидери или известни и влиятелни публични личности
5. Посочване на цялостни решения или системи от причинно-следствени връзки по отношение на сходен проблем. Очакването е, че проблемът с ваксинирането има близка структура и следователно е възможно процесите, довели до разрешаването на другия проблем да бъдат проектирани върху проблемите, свързани с ваксинирането.

Когато не знаем със сигурност кои са междинните звена в причинно-следствената верига, сварваме съответната причина направо с някой от двата основни ефекта – създаване на допълнителна позитивна информация за ваксините и повишаване на готовността за ваксиниране.

Възможно е когато се появи нова информация, да се влезе в подробности относно някои причинно-следствени връзки.

Въздействието от негативно отношение на лекарите към ваксините е много силно – може да накара дори готовите да се ваксинират да се откажат.

Въпреки голямото количество от представени идеи за възможни действия за повишаване на ваксинирането срещу Ковид-19. Цялостния модел за действие, който се оформя от съвкупните предложения на участниците не може да реши проблема с ваксинирането, но дава насоки: 1) кои са проблемните сфери; 2) за кои дейности няма подходящ инициатор и следователно, въпреки че са теоретично необходими, те не могат да бъдат изпълнени или към момента не е известно как могат да стартират; 3) за кои дейности има отправени препоръки към конкретни дейци, но те не проявяват желание или инициатива да ги изпълнят и към момента не е известно кой може да ги подтикне да го направят.

Не за всички споменати категории съответният експерт е дал пояснения как влияят върху ваксинирането. Подобни категории също са включени в общия модел. От една страна за тях може да се мисли как биха се повлияли от други или как биха повлияли на други, присъстващи в модела категории, споменати от същия или от други експерти.

Пълния анализ на резулатите можете да видите и / или изтеглите тук: