Област Кюстендил

Според участниците в проучването инциденти от омраза могат да се случват по всяко време, да са предизвикани от всякакви хора, независимо от тяхната възраст, обществена позиция или образование.

В рамките на проекта са проведени 42 дълбочинни биографични интервюта с жени от градове с население от 30 000 до 350 000 души във всеки от шестте района на страната – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен (без София), Южен централен и Югоизточен. Четири от тях се идентифицират като ромки. Макар броят им да не е голям, интервютата с тях съдържат изключително ценна информация по отношение на живота на ромските жени, и проблемите, с които се сблъскват те.

„С изпълнението на този проект се повиши капацитетът както на нашата организация така и на участниците в обученията (60 младежи) за формулиране и внасяне на предложения за отваряне на съществуващи общински политики и организиране на застъпнически кампании и отстояване на конкретни каузи“

Докладът за оценка на въздействието е реализиран по проект „Градоустойчиво: регулирани квартали за по-добър живот” (“Scaling up a sustainable model communities living in non-regulated areas to improve their living conditions – SCALE IT UP”). Проектът се концентрира върху нуждата от повишаване на познанията и компетенции по жилищните въпроси и равният достъп до публични услуги сред представителите на общинските власти, и способства за активното им включване в преодоляване на съществуващите стереотипи, с цел да се изгради доверие между ромските общности и местните власти.

Целта на проекта е насърчаване на мултикултурния диалог между ромския и другите етноси чрез изкуствата, материалното и нематериално културно наследство.

Проект „Артистично ателие“ адресира нуждите на община Радомир за създаване на етнически толерантна среда за развитие и популяризиране на културни инициативи на ромското малцинство, използвайки културата и изкуството като средство за развитие на умения и път към образованието.

Чрез проекта беше развит капацитета на повече от 20 работещи с младежи граждански организации в четири региона на страната да използват модел на работа за преодоляване на конфликти и развитие на критично мислене у младежите чрез средствата на театъра.

В анализа е направен преглед на изпълнението на националните профилактични програми, осъществявани от регионалните здравни инспекции и общински администрации, лечебни заведения и общопрактикуващи лекари сред уязвимите групи – майчино и детско здравеопазване, туберкулозата, ХИВ и сексуално предавани инфекции и др. Разгледано е нормативното регулиране за достъпа до здравеопазване и осигуряване на нископрагови услуги по отделните профилактични програми.