Здравеопазване, млади медици

Винаги има начин, няма безнадеждни положения, стига да има човек желание

Казвам се Сашо Чирков, на 24 години, от град Пловдив, уча дентална медицина в Медицинския университет в Пловдив и съм втори курс. Единствено дете съм, от малък ме носеха на ръце, не само родителите ми, но и цялата рода.

Да стана лекар ми е детска мечта

Казвам се Мария, на 24 години, от Велинград, студентка по медицина в 5 курс и съм от ромски произход. Израснала съм в ромски квартал, в момента живея със семейството си, освен, когато съм в университета в Пловдив.

Доклад: „Обществени нагласи към политиките за ромска интеграция през 2023 г.“

Анализът ни установява, че нагласата към разглежданите политики в общи линии е останала непроменена поне за периода от присъединяването на България към ЕС до края на 2023 г. Този факт е съзвучен с устойчивото присъствие на негативни нагласи и стереотипи спрямо ромите, които макар и да се влияят в краткосрочен план в благоприятна или неблагоприятна посока от обществени събития, в по-дългосрочна перспектива изглеждат доста устойчиви.

Малките проекти на лято 2022: От Медицинския факултет до кв. Факултета в София и продължението на усилията за здравна превенция на стипендиантите ни във Варна

През месец октомври младежите от Стипендиантска програма за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности, проведоха редица дълго подготвяни инициативи в различни краища на страната.

Проект: „Да дадем здраве на ромите“

Целта на този малък, но много полезен за местните хора проект беше овластяването на ромските здравни медиатори в област Пазарджик за извършване на ранен скрининг на ромското население за превенция на социално-значими заболявания.

Анализ на изпълнението на националните здравни политики в областта на майчиното и детско здраве и превенцията на полово предаваните инфекции в общините, в които работят здравни медиатори, и на взаимодействието между Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и общините при прилагането им

В анализа е направен преглед на изпълнението на националните профилактични програми, осъществявани от регионалните здравни инспекции и общински администрации, лечебни заведения и общопрактикуващи лекари сред уязвимите групи – майчино и детско здравеопазване, туберкулозата, ХИВ и сексуално предавани инфекции и др. Разгледано е нормативното регулиране за достъпа до здравеопазване и осигуряване на нископрагови услуги по отделните профилактични програми.

Основни изводи от проведените дискусии по темата „Изграждане и поддържане на доверието във ваксините и ваксинирането в ромските общности“

Анализът на резултатите от проведените дискусии през юни 2022 г. показват, че на този етап няма цялостни решения за повишаване на готовността за ваксиниране срещу Ковид-19, както и за провеждане на подобни кампании в бъдеще. Експертите участници в дискусиите предлагат много ценни идеи в основата на чиято реализация винаги има предпоставки, които към момента не са налице. Типичната предпоставка е очакването за определено поведение от страна на важни действащи лица или институции, което обаче не е налице и няма яснота как очакваното поведение или действия могат да бъдат предизвикани. Вижте повече тук.

Д-р Надежда Тодоровска: За нуждата от интегрирани здравно-социални услуги в Северозападна България

Достъпни ли са информационни и комуникационни технологии за възрастните хора от Северозапада? Представяме ви интервюто с д-р Надежда Тодоровска пред БНР за проект „Иновативни модели за грижи в общността за хора с хронични заболявания и трайни увреждания“.

Проект: “Каузи с глас и лице”

В осъществените радиопредавания са представени и хора и организации, работещи в полза на рoмската общност. Ето защо представяме проекта и на romapolicylab.org като поставяме специален акцент върху отделни епизоди.