Roma Policy Lab представя: Работата в общността няма дата за начало и край – един ден в квартал „Лозенец“ – Стара Загора

В края на февруари 2022 г. посетихме  квартал „Лозенец“ в Стара Загора – един от най- големите ромски квартали в България. От Roma Policy Lab искаме да научим какво се случва в квартала след края на проекта “Застъпническа кампания за социални жилища и жилищни терени в общините Стара Загора, Пловдив и Марица”, финансиран от Фонд Активни граждани България преди повече от година. За целта се отправяме към адрес, на който да се срещнем с колегите от сдружение „Свят без граници“ и „Обществен Дарителски Фонд Стара Загора“.

Не познаваме добре града, налага се да хванем такси. Преминаваме през центъра и твърде неусетно навлизаме в „Лозенец“, който „е малко…“ – таксиметровият шофьор не довършва репликата си, но ни съветва при поръчката на такси на връщане да уточним, че не сме от квартала. Иначе нямало да ни вземат. Разбираме, че мястото на срещата е Здравно-социален център „Свят без граници“, който се намира в самия ромски квартал на град Стара Загора.

Малко по-късно от Ганчо Илиев, председател на сдружение „Свят без граници“ ще разберем, че работата с хората тук няма точна дата за начало и край и е въпрос на лична мисия. Това  включва изграждане на доверие и връзка с местните хора и с институциите. Проблемите са много и зад всеки проблем стои лична история – да се закарат по спешност до София дечица, болни от туберкулоза (Иван, бащата на децата срещнахме случайно следващия ден);  да се съдейства семейство спешно да продаде земя, за да си плати разноските за дело за домашно насилие, което не търпи отлагане… Оказва се, че нерядко институциите и процедурите вървят след решенията, които не търпят отлагане.

Квартал „Лозенец“ е печално известен с шумните акции за принудително разрушаване на незаконни къщи, а ние сме въведени в казуса с думите „Стара Загора е шампион по премахване на къщи“. Теренът с незаконното строителство се намира от източната страна на ул. „Витоша“, в парк „Борова гора“.

През годините са премахнати над 300 къщи, като в повечето случаи става въпрос за масивни постройки, изградени преди повече от двадесет години.

След разрушаването по-голямата част от хората остават без подслон – отиват при роднини, заминават за чужбина, или в по-малки градове, или се приютяват на територията а бивши необитаеми кравеферми, където има поне елементарни условия за пребиваване. Поради липсата на водоснабдяване в доста от къщите в квартала и нерегулярното сметосъбиране до неотдавна, епидемиите са съвсем реална част от ежедневието на обитателите на квартала доста преди коронавируса да връхлети света с пълна сила.

„Много хора са били лъгани през годините от различни правителства“ – разказват Христо и Веско от местната гражданска инициатива. Негласно са били насърчавани да строят без документи, снабдявали са ги с ток, а в много от случаите хората са плащали и данъци. Това е продължавало години наред. В по-новите времена обаче, събарянето на такива къщи се оценява и като носещо „политически дивидент“.

След разрушаването на къщите, незаконното строителство вече не излиза от границите на квартала, но и сега няма сигурни данни относно това колко са незаконните къщи.

Анкетното проучване  от проекта показва, че хората, обитаващи незаконни къщи могат да се обособят в две групи:
1) нуждаещи се жилище, които имат капацитет и ресурс и искат законно да си построят дом и 2) търсещи препитание хора, част от тях мигрирали от региона или други части на страната, без капацитет да се справят сами.

„Търсейки модел за решаване на проблема в България не открихме нищо подходящо“ – казва Ганчо Илиев – „конфронтацията не е решение, трябва да се търси диалог; не търсим готов модел, разчитаме на взаимодействие.“ Това взаимодействие включва работа както с общността, така и с местната власт и отговорните институции. Така от „Свят без граници“ инициират срещи с хората, попадащи в първата група, като ги питат, как си представят своята мечтана къща.

Със съдействието на Заместник-ректора на Университета по архитектура, строителство и геодезия в София (УАСГ) в инициативата се включват студенти, които заедно с хората от квартала разработват архитектурни проекти. В резултат от продължителната застъпническата работа общинската администрация в града приема наредба за разширение на квартала и обособява 200 парцела за строителство. Всички тези парцели са закупени на търг от жители на квартала. Желаещите са получили безвъзмездно пълната строителна документация, като по този начин са спестили по около 10 000 лева (5 000 евро) и сериозната административна тежест и време, типично нужни за изготвянето на въпросната документация.  Някои от проектираните по този начин къщи вече се строят.

От разговора ни с колегите оставаме с впечатлението, че концепцията за социални жилища, която понастоящем се планира за реализация в близост до квартала, по-скоро не се приема за решение на жилищния проблем. Това те обясняват с „общностната култура“ и нежеланието на хората да се настанят в блокове от тип общежитие, в еднотипни жилища с портиер, специален пропускателен режим и постоянно видео наблюдение. Това се допълва и от предопределените начини за достъп до някои комунални услуги (например притеснения относно високи сметки за ток и невъзможност за отопление на твърдо гориво), които могат да доведат до непосилни разходи за обитателите на социалните жилища.

Изглежда повечето от младите хора от квартала са заминали в чужбина, където работят и се чувстват добре, а всички спестени средства влагат в закупуване на имот в квартала или в строителство. Въпреки високите цени и лошата инфраструктура в момента няма никакво предлагане на къщи в квартала. Жилищата в новостроящите се кокетни жилищни кооперации, покрай които минахме, също отдавна са изкупени от роми. Вероятно и поради непосредствената близост на новите сгради с централната част на града и студентските общежития. „Около 30 % от ромите в квартала вече могат да си позволят да инвестират в такива жилища“, казва Ганчо Илиев.

Квартал „Лозенец“ е голям и проблемите са много, но всички жители, които работят в чужбина явно инвестират в имущество с намерението някой ден да се върнат, „ще стане по-добре, ще бъдат ценени и ще прекарват тук старините си спокойно“.

„Интеграцията става чрез миграция“ – казва с горчивина Веско Минчев. Определя себе си като „евангелизатор“. Неговите деца отдавна са в чужбина и са се реализирали много добре там. „Работя и с много българи“ – казва Веско и добавя, че в България „има много расизъм“, който пречи на интеграцията. Вероятно това е и причината успели младежи от ромски произход да избягват да се идентифицират като роми в обществото. Успелият ром вече не е ром в очите на обществото. Говорим си, че това е тъжна констатация.

Христо е българин от квартала. Бивш полицай е. Децата на Христо са в САЩ и също нямат намерение да се връщат. Когато пък решат да се върнат, вече имат съвсем други изисквания и разбирания. „Единствената ми цел е да има образование.“ Това, че в квартала има две училища, в които ходят само деца от квартала и двамата определят като много голям проблем и грешка и припомнят как в миналото децата са били пръснати в различни училища в града.  И сега има деца, които са на училище извън квартала, но поради специфичните интереси на училищата да запазят необходимия брой ученици на фона на свиващата се раждаемост, както и поради предразсъдъците сред българите родители, в центъра на града също са се обособили сегрегирани училища.

Децата на Иван, когото срещаме на следващия ден, също ходят на училище извън квартала. „Извели сме ги, аз специално това го проследявам, идвам тук с учители, помагаме им“, казва Ганчо Илиев. А, Иван добавя, че иска децата му да учат в града, „да са сред друга култура в града“.

Иван е един от жителите на квартал „Лозенец“, който живее в незаконна постройка, не може да си позволи да си купи парцел или къща и би се радвал да получи социално жилище. „По-добре ще бъде за децата. Ще има баня и тоалетна“ – казва той.  Но Иван има много сериозен проблем, за да кандидатства за жилище – личната му карта, според която е регистриран на друг адрес, изтича скоро,  майката на децата му е с друга адресна регистрация, а двамата не са сключили брак. Имат и непризнати деца. Ако не се направи изключение от съответната наредба, Иван няма да може да получи жилище.

Иван има постоянна работа в Медицински факултет на Тракийски университет. Той е сред малкото  ваксинирани срещу Ковид-19 в квартала. Не иска да отива в чужбина. „Тук съм си добре, изкарвам си парите, работя“. Най-голямото му желание е дъщеря му (сега на 14 г.) един ден да стане медицинска сестра. „Ние като не сме постигнали нещо, поне децата да постигнат нещо. Да не кажат един ден – тука чистачка ме сложиха“. Иван има още три деца – момчета – на 2, на 5 и на 11 години. Иван определено е един от многото жители на квартала, които се нуждаят от подкрепа за жилище.

Условията, в които живее семейството на Иван, са много тежки. В къщата живеят две семейства – това на сестра му, с три деца и неговото, с пет деца. В къщата няма ток и вода. Семейството носи вода с кофи от съседните къщи. Така миналата година децата му се разболяват тежко от туберколоза и са настанени в болница в София. Закарва ги Ганчо. Въпреки несгодите Иван е усмихнат и не се оплаква. „Всяка година им носим коледни подаръци, с каквото можем – помагаме им“ – казва Ганчо. Най-много от всичко Иван би искал да има нормални условия за децата – собствен ток и вода. Това може да се случи само чрез обитаване на законен дом с нужната инфраструктура.

„Всички къщи оттук нагоре са незаконни. Построени са след 90-те години. Нашата борба оттук насетне ще бъде това нещо да го спасим [от събаряне]. Но, хората тук живеят в нечовешки условия“. Разбираме и че при узаконяването роля ще имат и определени бизнес интереси, тъй като къщите граничат с парка, където има редица атракциони.

С Ганчо Илиев продължаваме обиколката из квартала. Минаваме покрай сградата на построения навремето Ромски културен център по програма ФАР. От години сградата пустее. Кметът на общината има желание да я предостави за ползване, но за целта е нужна поне минимална издръжка.

Вече сме от другата страна на квартал „Лозенец“. Къщите тук също са незаконни. Земята се води горски фонд и няма възможност да влязат в регулация. Хората навремето са получили партиди за ток и имат достъп до питейна вода като на този етап, с канализацията ще се включат във водния цикъл на квартал „Три чучура – север“. Къщите са получили партиди за ток, тъй като по време на строителството им не е имало изискване за строителна документация, за да получат партиди (парцелите са се ползвали за земеделски цели по тогавашните правила и в момента са в заварено положение). 

Отпадните води ще бъдат включени във водния цикъл през шахти, които ще се извеждат през канализацията и няма да има течащи води по основните асфалтирани улици, които да развалят инфраструктурата на двата квартала – „Лозенец“ и „Три чучура – север“. В резултат от застъпническите действия по проекта Общината се е ангажирала да реши този проблем, тъй като на този етап, поради нормативни пречки и ограничения, няма възможност законово да бъдат решени инфраструктурните проблеми на квартала.

На хълма се виждат трасирани парцели за отдаване на отстъпено право на строеж. Но, за тях все още няма изградена инфраструктура (водоснабдяване, канализация, асфалтиране) и на този етап те остават неизползваеми. Вероятно Общината ще търси финансиране от чужбина, тъй като не разполага с такъв бюджет.

Завършваме обиколката при СУ „Хр. Смирненски“. Благодарение на застъпническите действия по проекта Общината е направила еднопосочна улицата, която е основен вход към сградата. Преди това улицата е била с двупосочно движение, което е застрашавало сигурността на децата.
Улицата също така се е явявала и изход за избягване на проверка от органите на реда, тъй като голяма част от хората шофират без книжки.

„Виждайки патрула, той свива надолу и избягва проверката и се прибира пак в квартала“, обяснява Ганчо Илиев.

Виждаме и мястото, където преди е имало спирателен кран, който вече е обезопасен. „Кранът стърчеше отгоре и беше предпоставка за инциденти и пътно транспортни произшествия“.

В края на обиколката ни из квартал „Лозенец“ се връщаме в офиса на „Свят без граници“, където се работи основно по здравна превенция и консултиране. Питаме Ганчо дали може да разчита на младежи и доброволци, които да се включват активно в работата на неправителствената организация. Питаме и от какво има нужда. Оказва се, че желаещите не са никак много. Работата в гражданския сектор в общността като цяло е трудна и е по-скоро въпрос на лична мисия и отговорност. Работата на проектна база е несигурна и непостоянна, перспективите за професионално развитие не могат да се конкурират с други сфери от пазара на труда. За да бъдат задържани за по-дълго, на младежите трябва да може да се предложи по-дълга перспектива и сигурност, които пък са необходими за изграждането на доверие в общността. Получава се нещо като омагьосан кръг – от една страна организациите имат нужда от проектно финансиране, тъй като в общия случай няма на какви други средства да се разчита, от друга страна, с ограничен екип е несериозно да се поема работа по допълнителни проекти. На въпроса от какво има нужда сдружението в организационен план, Ганчо Илиев отговоря, че има нужда от супервизия и подкрепа за стратегическо планиране. Все пак, най-ценна остава удовлетвореността от добре свършената работа и от това, че си помогнал на някого.

Ние от Roma Policy Lab изказваме на Ганчо Илиев и останалите участници в проведените разговори най-искрена благодарност за отделеното време и внимание и бихме искали повече хора да се запознаят с добродетелната работа на екипа му в квартал „Лозенец“.

В заключение:

Проектът „Застъпническа кампания за социални жилища и жилищни терени в общините Стара Загора, Пловдив и Марица” имаше за цел да се включат гражданите при вземане на решения по обществени политики. Най-важният резултат от проекта е овластяването на целевите групи. За тяхното включване бяха създадени Местни граждански инициативи, които внесоха подписки, свързани с подобряване на жилищните политики, в общините.

В началото някои от хората бяха скептични, че нещо може да зависи от тях или да се промени. Някои от тях бяха склонни да обвиняват обстоятелствата. След проведените срещи и разговори и набирането на подписи, които да подкрепят техните искания и това, че те бяха официално внесени и приети от местните власти, нагласата на хората се промени. Те повярваха, че могат успешно да влияят на местните политики.

В Стара Загора местните граждански инициативи излязоха и с конкретни предложения за подобряване условията на живот в кв. Лозенец. Тези искания бяха обособени самостоятелно и внесени като предложения към общината.

Ето и последвалите действия по всяко едно от исканията на гражданите:

1. Необходим е ремонт и преасфалтиране на основни улици по които се осъществява комуникацията на територията на квартала;

Тъй като проблемът изисква значителен ресурс, в рамките на миналата година, частично бяха запълнени дупки по основните улици в квартала. В бюджета за 2022 г. е заложен основен ремонт на две от основните пътни артерии.

2. Подобряване качеството на водата и търсене на решение за справяне с водния режим в квартала;

След проведени разговори с ръководството на ВиК с медиацията на община Стара Загора се ускори ремонта на централния водопровод в квартала. Този ремонт е важен защото от него тръгват основни артерии за чистата вода към целия квартал.

Ремонтира се канализацията по ул. „Витоша”. Всички отходни води вече са уловени и са включени в градската канализация. В дерето, в което до скоро отходните води се събираха, вече е поставена тръба и мръсната вода се влива в нея.

При ремонта са предвидени и точки за свързване за новостроящите се къщи по протежение на улицата. Предстои асфалтирането на ул. „Витоша” след като новото строителство приключи.

3. Да се обезопаси спирателен кран на ВиК, който се намира над уличното платно на ул. „Знание” и пресечката с ул. „Богдан”, и е предпоставка за ПТП;

Към днешна дата кранът, собственост на ВиК е обезопасен.

4. Да се обособят повече площадки за сметосъбиране в кв. „Лозенец” и да се осигури по-редовно извозване на битовите отпадъци от тях;

Тъй като пътната инфраструктура на квартала не позволява достъп на камионите на фирмата по сметоизвозване и те не могат да обслужват част от квартал Лозенец, са обособени няколко площадки, на които се събират отпадъците. След повдигане на въпроса за чистотата и хигиената на въпросните площадки от фирмата увеличиха няколко пъти разположените на тях контейнери. Това спомага боклукът да не се разпилява. Поставени са и по-големи съдове за строителни и обемни отпадъци. Освен това е увеличена честотата на събиране и към днешна дата контейнерите се изпразват ежедневно между 15:30 и 16:30 часа.

5. Да се ремонтира бетонната ограда на СУ „Хр. Смирненски”, която е компрометирана и пада откъм северната страна (ул. „Знание”) и която е заплаха за живота на учениците и жителите на квартала;

Бетонната ограда на СУ „Хр. Смирненски” е компрометирана откъм северната страна (ул. „Знание”). Оградата представлява реална опасност за минувачите. След разговори с Отдел „Образование” и ръководството на училището в бюджета му за настоящата година са заложени средства за ремонт на опасния участък.

6. С оглед на безопасността на живеещите в района и на учениците от СУ „Хр. Смирненски”, движението по ул. „Знание” да стане еднопосочно в посока изток-запад (от ул. „Витоша” към ул. „Богдан”);

Казусът беше разгледан от Комисията по транспорта, която прие, че искането на гражданите е резонно и премина към поставяне на съответните знаци, които да направят движението по ул. „Знание” да стане еднопосочно в посока изток-запад (от ул. „Витоша” към ул. „Богдан”);

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство в рамките на регионалната инициатива Roma Policy Lab. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Roma Policy Lab и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.