В момент, в който предстои обществено обсъждане на дефиницията за енергийна бедност подобни дискусии са важни за да могат всички заинтересовани, които потенциално могат да бъдат засегнати от прилагането на дефиницията да бъдат информирани за това какво могат да очакват и да защитят интересите си, отправяйки предложения в публичното пространство. В частност прилагането на дефиницията за целите на социалното подпомагане и подобряването на жилищния фонд ще бъде свързано с редица трудни и неочевидни решения.

Конференцията е част от проекта: „Изследване и аргументи за нови жилищни политики в полза на цялото общество“, изпълнен от Хабитат България в периода от октомври 2019 г. до април 2022 г.

Какво трябва да се направи, за да се намали енергийната бедност? Какво трябва да включва една добра (добре работеща) дефиниция за енергийна бедност, за да има максимално полезен обществен ефект? Това, което знаем за дефиницията, която предстои да бъде приета съответства ли на критериите за добре работеща дефиниция за енергийна бедност? Има ли групи от уязвими потребители на енергия, които може да останат извън обхвата на дефиницията за енергийна бедност и съответно – на мерките за противодействие на енергийната бедност?
Това са част от въпросите, които ще обсъдим на предстоящите ексертни дискусии на 01.12.2002 г. и на 15.12.2022 г. Поканизли сме експерти, представители на институции, социални партньори, бизнеса, неправителствени организации.

В анализа е направен преглед на изпълнението на националните профилактични програми, осъществявани от регионалните здравни инспекции и общински администрации, лечебни заведения и общопрактикуващи лекари сред уязвимите групи – майчино и детско здравеопазване, туберкулозата, ХИВ и сексуално предавани инфекции и др. Разгледано е нормативното регулиране за достъпа до здравеопазване и осигуряване на нископрагови услуги по отделните профилактични програми.

Схващането, че ромите не работят, е оборено отдавна от тенденциите на пазара на труда в България. Данните за това са красноречиви: между 2011 г. и 2019 г. делът на работещите роми е нараснал двойно. Това показва национално представително проучване на Тръста за социална алтернатива от 2019 г., посветено на образователните постижения в ромска общност.

Темата за ефективните взаимодействия с публични институции събра представители на 10 граждански организации от Южна България, работещи активно в областта на политиките за пълноправна интеграция на ромите на местно и национално равнище.

В класацията за 2022 г. България се представя най-зле по индикаторите, измерващи качеството на образованието, като се класира на 34-то място от 41-на държави, изоставайки включително и от държави в региона, които са извън ЕС като Украйна, Сърбия и Турция, но получавайки сходни резултати с тези на Румъния.

Проектът имаше за цел да повиши нивото на гражданско участие на ученици от 5 до 12 клас чрез разработване и интегриране на инструмент за гражданско образование и медийната грамотност в училище.

С този доклад се представя надежден и валиден аналитичен модел за оценка на качеството на училищния живот на българските ученици.

Как да подкрепяме децата и младите хора да разбират и отстояват правата си? Как ученето може да е по-забавно, по-увлекателно, мотивиращо и подкрепящо? Tези и други въпроси получиха отговор по време на обучението за педагогически специалисти, което сдружение ПроБудник проведе по проект “Има защо! Подкрепа за правото на образование и недискриминация”, финансиран от Фонд активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014-2021.