Доклад: Борба с дискриминацията чрез по-широк достъп до правосъдие в Хърватия и България

Докладът обобщава резултатите от посещенията на терен и юридическата работа в рамките на проект „Равенство за ромите чрез разширен достъп до правосъдие“ (ERELA), финансиран от Европейския съюз. Проектът се реализира от февруари 2021 г. под съвместния надзор на Minority Rights Group Europe (MRGE), Информационен правен център (ILC, Хърватия) и Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” (България).

Докладът служи като продължение на основните ни доклади, изготвени в началото на проекта, очертаващи различните области на дискриминация и пречките пред достъпа до правосъдие, пред които са изправени ромите в България и Хърватия.

В България и Хърватия ромите редовно биват обект на дискриминация, обикновено подхранвана от негативни нагласи и предразсъдъци, в различни области от живота им от ранна възраст. Въпреки големия брой документирани събития, случаите на дискриминация обикновено остават недокладвани. Често ромите смятат, че не си струва да докладват за случаи на дискриминация, тъй като това не би променило нищо, докато други се опасяват, че положението им само ще се влоши. Много роми не знаят към кого да се обърнат, докато други смятат процедурите за твърде сложни. Нещо повече, налице е сериозна липса на доверие в държавните институции. Гражданите като цяло са погрешно информирани за правата си, включително за правото си на безплатна правна помощ. Липсата на доверие в публичните институции и съдебната система допълнително възпрепятства ромите да търсят правни средства за защита. Следователно броят на случаите, докладвани на националните органи по въпросите на равенството (Комисията за защита от дискриминация, КЗД в България и Кабинета на омбудсмана в Хърватия), представляват само малка част от действителната дискриминация, пред която са изправени ромите. Освен това съществуват сериозни пропуски във функционирането на органите по въпросите на равенството в двете страни, които допълнително възпрепятстват ефективността на системата, създадена за защита на равенството.

Основни пречки пред достъпа до правосъдие:

• Ромите често приемат дискриминацията като част от живота си, те не са склонни да докладват за нея поради страх от отмъщение или липса на вяра в ефективността на съдебната система.

• Ромите често нямат необходимите знания, за да пристъпят към съдебно дело, докато други смятат, че процедурите са твърде сложни. Ромите като цяло са погрешно информирани за правата си, включително за правото си на безплатна правна помощ.

• Липсата на доверие в публичните институции и съдебната система допълнително възпрепятства ромите да търсят правни средства за защита.

Основни констатации:

• Повишаването на осведомеността в ромската общност относно законодателството за защита от дискриминация и наличните правни средства за защита е от решаващо значение за повишаване на готовността на ромите да докладват за случаи на дискриминация пред органа по въпросите на равенството и да проправят път за бъдещо овластяване.

• Освен повишаване на осведомеността в общността относно дискриминацията, ромските медиатори имат важна роля за разрешаването на по-ясните случаи посредством медиация между страните или подпомагане на лицата, обект на дискриминация при изготвянето на становища или други документи.

• Насърчаването на засегнатите от дискриминация да докладват за случая си е от съществено значение. Колкото по-положителни решения взема органът по въпросите на равенството в случаите на дискриминация, толкова по-голямо доверие ще имат ромите в системата и институциите за защита от дискриминация.

Препоръки за България:

• Държавните и общинските/регионалните органи трябва да повишават осведомеността относно работата си, свързана с дискриминацията и мрежата им от местни офиси трябва да бъде разширена.

• КЗД трябва да си сътрудничи с неправителствените организации, работещи с ромските общности, за да иска подкрепата на българското правителство (включително финансова), както и предоставяне на възможности за участие в обсъждането и прилагането на законодателство, свързано със защитата на правата на ромите.

• Все още има расова дискриминация и расизъм в държавните институции и властите не трябва да отричат това. Трябва да се приемат административни правила за държавните служители против дискриминацията. Трябва да се провеждат редовни програми за обучение. Трябва да се въведе независима и поверителна процедура за жалби и да се налагат съответните санкции срещу държавни служители, признати за виновни съгласно тези разпоредби. По време на разглеждане на жалбите, жалбоподателите трябва да бъдат информирани на всеки етап от процеса.

• Органите, отговорни за прилагането на политиките за равенство са утвърдени, но рядко се търси тяхното сътрудничество. Често няма местни структури или не са познати на общността и това налага по-широко разпространение на основните функции и разположение на структурите на КЗД в България.

• В сътрудничество с организации на гражданското общество и ромски медиатори, КЗД трябва да увеличава взаимодействието си с ромската общност. •

• Правителството трябва да осигурява непрекъснато финансиране за доставчици на безплатна правна помощ, за да гарантира, че нуждаещите се клиенти ще получават безплатни правни консултации в случай на дискриминация.

• Трябва да се събира и публикува статистика за броя на жалбите за дискриминация подадени в КЗД, с разбивка по защитените характеристики на жалбоподателите.

Вижте целия доклад тук: